Пловдив е вторият по-големина град в Република България и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три от съставни и общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна. Пловдив е град с население от над 370 хиляди жители.[1] Разположен е в централната част Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км от Родопа планина и на 50 км от Стара планина. Градът е застроен върху седем сиенитови хълма, някои с височина над 250 м. Поради това Пловдив често е наричан „Градът на седемте тепета“. В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Археологическият комплекс „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес. Пловдив в разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в Южна България - Марица. По този начин градът естествено се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района. Пловдивското поле е представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма, наричани още тепета. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях е разрушено. Традиционните имена на тепетата са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив. [2] Климатът е преходно-континентален, типичен за южната част на Европа. Средната годишна температура е 12,4°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С, а абсолютният максимум през същия месец е измерен през 2000 год. +45,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум е минус 31,5°С в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска през месеците юли и август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през май – 69,2 мм и минимум през август – 31 мм. Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 23 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година са 33 средно. Население Постоянните жители (живеещите в България и живеещите в чужбина, но с български паспорт) на община Пловдив през 2007 г. са 375 137 души, което я нарежда на второ място по население и 224-то по площ в страната. Според данните на НСИ реално живеещите в Пловдив са 340 123 жители. Пловдив е вторият по големина български град преди и по време на Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души.[2] Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители[3], а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София. [5] Етноси По своя народностен състав Пловдив е един космополитен град, в който живеят българи, турци, гърци, арменци, евреи и цигани. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв.„Столипиново”. Административно устройство Пловдив е административен център на Южен централен район, Пловдивска област, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи. Кмет на Пловдивската общината е Славчо Атанасов, а общинския съвет се състои от 51 съветници. Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[8], територията на град Пловдив е разделена на 6 района: Район Квартали „Централен“ квартали „Капана“, „Старият град“, „Мараша“ „Северен“ квартали „Гагарин“, „Филипово“, „Захарна фабрика“ „Южен“ квартали „Христо Ботев - Юг“, „Христо Ботев - Север“, „Въстанически“, „Ухото“, „Южен“ „Източен“ квартали „Каменица“, „Изгрев”, „Столипиново“ „Западен“ вартали „Христо Смирненски“, „Прослав“, „Младежки хълм“, „Младост „Тракия“ разделен на микрорайони През 1969 г. селата Коматево и Прослав са присъединени към града. През 1987 г., при отделяне, са обособени общините Марица и Родопи, чиито административен център остава град Пловдив. В последните години, жителите на селата от тези общини правят постъпки за административно присъединяване към "градската " община [9]. Забележителности Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда. Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Римският стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата. Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения. Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Музеи

Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния Пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век). Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата. Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция.

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.

Култура и изкуство

Културни центрове

Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на Профсъюзите „Стефан Кираджиев” Общински младежки дом „Спектър” на ул. „Авксентий Велешки” Център за съвременно изкуство - Баня „Старинна” Културен център „ТракАрт” Военен клуб - Пловдив Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“

Музика

Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г. Международноизвестни са Пловдивският Хор "Детска китка " , хор "Евмолпея ", хор "Филипополис ", хор на пловдивските момчета.

Изобразително изкуство

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица н�