Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина. Градът има рядка по своите красоти околност. От юг са величествените подобни на театрален декор сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига легендарният Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).
Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.
Враца е най-голямото селище в Северозападна България.

Икономика 

Промишленост
Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище – варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.

Други отрасли 
Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. Цените на недвижимите имоти са средно-високи. Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец Август 2007 е 6,5% (по-ниско от средното за страната

Културни забележителности
Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика ", както и връх Околчица във Врачански балкан

Регионален исторически музей
Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад "Христо Ботев ". Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта.
Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански ", обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение ", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение ". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата.
Комплекс Вестителя се намира в подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата.
Кула на Мешчиите
Един от символите и забележителностите на града. Формата ѝ е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век.
Драматично - куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места. Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно - технически. 
Куртпашова кула - Със своя оригинален силует,въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17ти век, но елементите ѝ и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти век.

Природни забележителности
Проходи
Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Дори самата гледка към отвесните скали смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали.
Пещери
Пещера Леденика е открита случайно навремето от местен планинар. След това стопанинът на имота дарил цялата местност на града, за да могат врачани да има къде да ходят на пикник. Пещерата носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник.
Пещера Понора-Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр.Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
Водопади
Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачански Балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца.До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.
Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо "екологична пътека ".

Спортни съоръжения 

Стадион "Христо Ботев " - построен е през 1948 г. Намира се в източната част на Враца и е част от Спортен комплекс "Христо Ботев ". Капацитетът на стадиона е 32 000 зрители (25 000 седящи). В близост до стадиона функционират 3 тренировъчни игрища. Стадионът е постоянен дом на ФК Ботев (Враца)
Закрит плувен басейн - 25-метров закрит плувен басейн с пет коридора. През летните месеци е в профилактика и не работи. Намира се в близост до стадион "Христо Ботев ".
Открит плувен басейн - 50-метров открит плувен басейн с осем коридора, както и отделна водна пързалка и малък плитък басейн за деца. Работи през летните месеци. Намира се в близост до стадион "Христо Ботев ".
Картинг писта - пистата във Враца е една от най-дългите писти в България. Общата дължина на трасето е над 1 000 м. Пистата разполага с трибуни за около 1 500 зрители.
Писта за автомоделизъм - пистата за автомоделизъм е една от най-новите и модерни писти. Намира се в близост до ЕГ "Йоан Екзарх "
Спортна зала "Вестител "
Спортна зала ПМГ

"Стотинка " "Николачков двор " "Аугуста " "Малибу " и т.н. В град Враца са разположени: РЦЗ - Районен център по здравеопазване; РЗОК - Районна здравно-осигурителна каса; БЧК - Български червен кръст; Медицински колеж; РИОКОЗ - Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве; ЦСМП - Център за спешна медицинска помощ. Професионални организации: БЛС; Сдружение на ОПЛ; Съюз на стоматолозите; Сдружение на мед. сестри. Здравеопазването се осъществява от: МБАЛ ”Христо Ботев” - 375 легла; Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар - Враца ЕООД (МДОЗС) - 150легла; Областен диспансер за кожно-венерологични заболявания със стационар - Враца ЕООД (ОДКВЗС) - 25легла; Областен диспансер за психични заболявания със стационар - Враца ЕООД (ОДПЗС) - 120 легла; Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар - Враца ЕООД (ОДПФЗС) - 95 легла; ЦСМР Център за спортна медицина и рехабилитация; ДКЦ - Диагностично-консултативен център; ДМСГД – Дом за медико-социални грижи за деца - 165 легла; ДЯ –Детски ясли - 4 броя общо с 232 легла; МТЛЗ – Медико-техническа лаборатория по зъбопротезиране. Частни медицински центрове: МЦ „Санита "; МЦ „Алпико "; МЦ-ПЧБ - Първа частна болница -ортопедия и травматология; МЦ „Св.Ана”; МЦ ”Ралчовски” - очни болести. Телевизия Враца Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика ", както и връх Околчица във Врачански балкан. УНСС - Врачански стопански филиал Медицински колеж - Врацакъм МУ, София Педагогически колеж към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ ПМГ "Акад. Иван Ценов " ПГ по търговия и ресторантьорство ПТГ "Никола Й. Вапцаров " ЕГ "Йоан Екзарх ПГХТ "Мария Кюри " ПГ по текстил и дизайн СОУ "Васил Кънчов " СОУ "Христо Ботев " - Враца ПГ по строителство и архитектура СОУ "Козма Тричков " СОУ "Отец Паисий " СУ “Св. Климент Охридски” СПТУ по машиностроене ФК Ботев Враца - футбол АК “Елит” – лека атлетика АК “Враца” – лека атлетика СК “Ботев 93” - борба “Ботев 92” – тенис “Стрешеро” – спелеология, пещерно дело, алпинизъм СК “Арис” 2000 – карате и кикбокс СК “Сатори” – карате “Басай” – карате, нинджуцу, айкидо “Враца рейсинг” - картинг ШК “Враца” – шахмат “Ипон” – джудо “Кум рьонг” – таекуондо СКПС “Ботев 2000” - водна топка КПС “Ботев” – плуване и водна топка “Харизма” - спортни танци “Скакля” - воден слалом Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор 4 и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път. През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда се модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца ще бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч. Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца. Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната. Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет, Мебели Арон и др. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града - СУМИ, разполагащ със близо 110 магазина, заведения и офиси. В процес на проучване и изграждане са още няколко големи търговски обекта на веригите: Пени Маркет, Плюс и др.

» "ловна хижа" » арбанашко плато чатал дере » в района на сливен » друг » дъбника » еленски балкан » източна промишлена зона » индустриялна зона » кв"пролет" » кемера художник » медковец » между марково и първенец » местност кантона » металург » младост » околчица » подбалканска » промишлена зона » разлог » река лева » сениче » студентски град » хранително вкусова зона » център